Divata-Ferma-Online-Magazin-za-bio-teleshko-meso

На гости на Бети и Ники от ФЕРМАТА

Познавате ги от популярното риалити като ментори на участниците. Сега ги представяме като домакини в собствената им ферма, която изграждат от години. Райско кътче в Източните Родопи, уютна и чиста къща за гости, прекрасна храна от продукти, които сами отглеждат. Гостоприемство на хора, израсли сред природата и оцеляващи в нея.

Ден 1

Пътуваме от София за Момчиловци, или някъде там, селото е Маджарово, с няколко къщи и без улици. Посреща ни Бети, усмихната, както си я знаем от екрана, но и строга – с готовата програма за нашите три дни, разчетена по минути. Настаняваме се бързо и поемаме по пътека към Черната скала, за да се изправим на ръба на кратера на вулкана. Оттам гледката е уникална – меандрите на Арда по залез слънце.

Вечеря. Бети не ни дава меню, от което да избираме. Трите деца на семейството помагат и отрупват масата с онова, което е приготвила по домашному – салати, туршии, лютеница, домашна ракийка и… основното – телешко в тиква. Доста по-късно на трапезата се включва и Ники, който пристига от „работа“ – преместил е кравите от едно пасище на друго и е „наводнил“ едно естествено, но пресъхнало езеро за водопой на добитъка. Сладки приказки и невероятната история на двама души, събрали се, за да създават деца – цели три! И отглеждат – стока, пчели, домашни любимци, плодове, зеленчуци…и най-вече любов.

Ден 2

Дисциплинираща е тази Бети. Рано-рано ни подхваща със закуската от топла баница, домашен мед, сладка, домашно прясно сирене, квасено мляко. Днес водач ни е Ники, за да ни представи на стадата – крави и бикове от местни аборигенни породи: Родопско късорого говедо и българско сиво говедо, отглеждани за месо, свободно пасящи и раждащи сред природата. Над 1000 глави добитък, разпределени на няколко пасища. Те добре познават Ники и мучат като за световно, когато го видят – знаят, че ще ги заведе на поредното пасище със свежа трева. Защото тук вече не е останало нищо, след няколкото дни похапване. И така ги ротира до горещините през август, когато ги товари на камионите и ги закарва на хлад – в Белмекен. Трева, колкото искаш. През октомври – обратно, на по-топло. И ако зимата не е зла, не стигат до балите сено, пръснати по пасищата. Прокаралат

Следва среща с дивите магарета, приятели на семейството. Когато някой вълк се обърка и погне кравите и телетата магаретата действат като Петата колона – объркват нашествениците, всяват смут сред добитъка и във всеобщата паника и лудост „прогонват“ объркания гладник. Тук са и дивите пчели. Има си техника за събиране на мед, но ще я пазим тази „търговска“ тайна.

Трета среща – с конете диваци. Прекрасни и горди, но не толкова, че да не позволят да ги пояздим. Е, след като ги понахранихме…

В колата – и на язовир Ивайловград, с каяците. Красота. И обратно. Слънцето от време на време се крие зад огромните криле на белоглави лешояди. По долината на р. Арда се срещат две трети от всички видове грабливи птици, обитаващи Европа. Голяма част от тях попадат в световния червен списък. За вечеря…чеверме. Не зная колко са хората от селото, ама май всички бяха поканени – около 10 – 15 човека. Отново на вълшебно място, под звездите, сред хора, добронамерени и усмихнати, за никъде не бързащи и с хиляди истории за разказване. 

Ден 3

Ред е на Бети. Тя е водачът. А програмата отново е разчетена до минута. На 10 мин. от къщата е Кован Кая, скали край меандрите на Арда, в които живеят белоглавите лешояди, с размах на крилете до 2,6 м. Има си специални укрития в скалата, в които се настаняваш към 4:00 сутринта, водачите са осигурили месото и на зазоряване огромните хищни птици устройват невиждано зрелище. Тогава дъхът спира, само камерите работят. От цял свят идват любители и профи фотографи, за да снимат тази вакханалия.

И малко по-лежерно, като за следобед – слизаме на Арда, за аметистови друзи, калцитови кристали и халцедонови геоди. Това за Бети не е просто хоби и образование, а истинска страст. Газим водата и слушаме Бети в захлас. Правим истинска колекция, която разбира се, не може да се сравни с нейната музейна експозиция.

По залез – малко рафтинг по Арда. Имаме късмет, вода има, пуснали са язовира. За вечеря – е, всичко не може да бъде разказано. Но може да се преживее – там, на място, в дивото.

Подарете си преживяване – идете, вкусете и се насладете на гостоприемни, интелигентни хора, които правят с любов всеки миг от живота си. Горещо препоръчваме. 

Напишете коментар